Фолклорни области
България е поделена в няколко етнографски области, всяка от които има своите особености по отношение на песенно-танцовия фолклор. Най-общо фолклорните области в България са шест:
Северняшка област
СЕВЕРНЯШКА ОБЛАСТ - тук музикалният фолклор представлява смесица от фолклора на другите области, поради преселването на големи групи българи преди Освобождението.
Северняшката област е втората по големина с много богат и разнообразен музикално-танцов материал. На югозапад е Стара планина, на север – река Дунав, на изток – Черно море. Поради разнообразието на фолклора, тя се дели на: западна(включва градовете Враца, Монтана, Видин, Лом), средна северна(включва градовете Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Свищов) и източна(включва градовете Шумен, Разград и Русе) част.
Добруджанска област
ДОБРУДЖАНСКА ОБЛАСТ - тя е тясно свързана с Дунавската равнина в историческо-географски, етнографско и културно-стопанско отношение, с тракийци и балканджии от Стара планина, преселници и местни /гребенци/.
Най-ярките носители на добруджанския стил са около градовете Силситра, Тутракан, Тервел, Добрич, Каварна, Балчик, Варна.В Добруджа се срещат два стила – тракийския и балканджийския, които постепенно се вливат в дълбоките слоеве на доста древните местни традиции. Наред с тракийските и балканджийските песни звучат и богато орнаментираните жетварски, трапезни и седенкарски песни. Добруджанската бавна песен се изпълнява равностойно от мъже и жени. Тук за разлика от много други области жените често пеят във висок регистър, закрито.
Шопска област
Пиринска област
ПИРИНСКА ОБЛАСТ - тя се простира в югозападната част на България, като на запад достига до държавната ни граница с Македония, на север граничи с Шопската етнографска област, на юг с Гърция и на изток и североизток с Родопската и Тракийската етнографски области.
В Пиринската етнографска област българските народни танци са най-силно повлияни от танците на съседните страни или на техните преселници на територията на България. Много от тях са пренесени от Егейска и Вардарска Македония. Само в тази етнографска област всяка песен си има свое хоро. Пиринските танци са смесени, женски или мъжки. Те се изпълняват основно на песен. Пиринската песен е достъпна, популярна и е харесвана в цяла България. Тя е многолика и разнообразна като музикалност и тематика.
Родопска област
РОДОПСКА ОБЛАСТ - вслушайте се в Родопа планина, тя е море от песни. Родопската песен е звучна, волна, широка, гальовна. Преобладават лиричните едногласни мелодии с широкотонов обем. Характерен интервал за родопските мелодии е септимата, както и малката терца в края на песента. Най-чист е стилът на Средните Родопи, където и до днес народната песен звучи нестихващо.
Обичайните песни в Родопите са: песните на гурбет, които са били два типа – на тръгване и на връщане. Към тези песни спадат едни от най-поетичните образци, в които е отразена тъгата на гурбетчиите. Близки до този жанр са овчарските песни, отразяващи основния поминък на родопчанина. В тях се разкрива любовта на овчаря към стадото, към “овена вакъл, каматен”, към “първо либе”,и към къща.
Тракийска област
Странджанска област
СТРАНДЖАНСКА ОБЛАСТ - В Страджа са характерни същите песни и танци както и в Тракийска област. Те са богато орнаментирани, бавни и хороводни. Едни от най-хубавите песни за хайдути, много от които са лични исторически имена, се срещат в творчеството на тракийците.
Странджа е земята на нестинарите. Хората, които закриляни от незнайни сили танцуват в огъня. Обред, изпълнен с мистика, суеверие и вяра. Музика излизаща от дълбините на свръхестесвеното. Сила, идваща от Бога или от Дявола.